A New Perspective on Bulgarian-Turkish Architectural Interactions. Understanding Fichev's Work Within The Context of Late Ottoman Baroque

Българската архитектурна историография от XX в. приписва множество антиосмански характеристики на архитектурния стил на Фичев. Въпреки това неговата работа показва сериозни познания и забележителна приемственост с построеното в османската столица Истанбул. Статията изтъква приноса, който престоят на Фичев в Истанбул и Одрин (1837–1841) има за архитектурния му опит, чрез подробен анализ на религиозните сгради, построени от архитекта от 40-те години на XIX в. насам. Аналогии с архитектурните и орнаментални особености на т.нар. османски барокови султански сгради от XVIII и XIX в. разкриват значимостта на този престой за професионалната подготовка на Фичев като архитект новатор и майстор и се дискутират подробно в настоящото изследване. В същото време тази контекстуализация позволява по-доброто разбиране на ролята му на архитект, оказал силно влияние върху българската архитектура от неговия период.

The Bulgarian architectural historiography of the 20th century has attributed numerous anti-Ottoman characteristics to Nikola Fichev (Kolyu Ficheto)’s architecture. Notwithstanding, his work reflects a deep familiarity and remarkable continuity with what was being built in the Ottoman capital, Istanbul. This essay highlights the contribution of Fichev’s stay in Istanbul and Edirne (1837-1841) to his architectural background, thanks to a detailed analysis of the religious buildings that the architect built from 1840s onwards. Analogies with architectural and ornamental features of the so-called Ottoman Baroque sultanic buildings of the 18th and 19th centuries, reveal the importance of this stay in Fichev’s training as an innovative architect and master builder, which are extensively discussed in this study. This contextualization allows at the same time a better understanding of his role as an architect who greatly influenced the Bulgarian architecture of his era.