Методологични предизвикателства при измерване благоденствието на държавите: случаят със субективното благоденствие

При измерване и проследяване на благоденствието на държави, както и на прогреса, трябва да се следват специфични правила, които да ни водят от теоретичните постановки и понятията към измерителите (индикаторите), към синтез, и към интерпретации. Ако искаме да създадем възможност за проследяванe развитието на дадена държава, използвайuи съответни дефиниции за прогрес и за благосъстояние, ще са ни нужни следните дефиниции: А) Понятията, които се измерват и проследяват и техните концептуални измерения; Б) Областите (сферите), в които понятията се наблюдават и проследяват; В) Индикаторите, които трябва да се разработят и да се конструират (включително техния систез); Г) Интерпретативни (обяснителни) модели, които реално обвързват получените резултати с предварително зададените теоретични рамки (хипотези). Широко разпространените основни теоретични възгледи, дефиниращи прогреса на дадена държава (или общност), са: благосъстоянието на лицата (качеството на живота), неговото справедливо разпределение (equity, англ. – справедливост, безпристрастие) и поддържане на неговата устойчивост. Всяка теоретична концепция (хипотеза) може да бъде отхвърлена, на-блюдавана или изследвана при използване на два аспекта – обективен и субек-тивен. Субективният аспект отразява мнения, оценки, чувства, схващания,отношения (атитюди), желания, ценности и мотивации, отнасящи се до все-ки индивидуален живот като цяло, както и до различни страни на живота (специфични контекстуални ситуации). Социалните политики и програми се нуждаят все повече от данни за су-бективния компонент, за да могат да допълнят социалните, кономическите и здравни фактори, като напр., степента в която определена осъзната по-требност е задоволена, както и значимостта, която тази „осъзната потреб-ност“ има за целия живот на даден човек. Тази статия има за цел изясняване на теоретичните проблеми, отнасящи се до субективните характеристики (напр., субективното благосъстояние), както и разкриване на важни методологични аспекти н проблеми, които би трябвало да се вземат под внимание при измерване на субективните характе-ристики и при създаване на субективните данни и индикатори.